Ма вие за 20 евро ли сте?!?

Disclaimer: Това не е хейтърски пост, макар че има много негативизъм в него. Това е позитивен пост, който иска да ви научи на нещо – искайте си и си отстоявайте правата пред хора, организации и институции.

Преди около 2 месеца ми бе отменен полет по вина на Turkish Airlines. Няма да навлизам в детайли колко нерви ми струваше, изпускането на следващия полет от Истанбул, времето и парите, които похарчих, за да стигна до крайната дестинация, но всеки, който е имал отменен полет знае за какво става дума. Все пак всичко се нареждаше добре до момента, в който застанах пред гишето за съпорт на Turkish (последен на опашката, след 3 часа висене на летище София!). Обясних учтиво (доколкото можех да бъда с оглед ситуацията) на служителя, че съм намерил други варианти за полети и просто искам да ми бъдат върнати парите за 1/2-та полет, който няма да ползвам. Диалогът беше (горе-долу) следният:

Служител:- Ма, господине, максимумът, който ще Ви върнат, е 20-30 евро.

Аз: – Защо?

С: -Билетът Ви е 1 евро, другото са летищни такси и по-малко от половината от тях трябва да Ви върнат.

Аз (примирено): – Ок, няма лошо. Как ще стане връщането?

С: – Ми позвъннете им и ги питайте.

А: – Аз?

С:- Оффф, добре. Не отговарят, по-добре им пишете.

Аз: – Къде? На кой мейл?

С: – В сайта го има.

Аз: – Я ми го напишете заедно с телефон за връзка. А и опитайте пак да се чуете – все пак Ваша е вината за това.

С: – Офф, добре. Не отговарят, ето и мейла.

Аз: – А Вие сигурни ли сте, че ще ми върнат парите?

С: – Е, ма и да не Ви ги…Вие за 20 евро ли сте?

Аз: – Моля???? (явно съм наблегнал много на последното, защото пак почна да звъни, след което се извини и ми каза, че нищо не може да направи повече).

Прибрах се след моето пътуване, написах един мейл във формата за контакт на Turkish +копие до софийски офис. Нищо. Мина време, пак се присетих за тях (сега, 20 евро са, с тях, без тях – не е болка) и се замислих – бе, 20 евро, ма са си моите. Дай да им се обадя. Обяснявам случая на човек от софийския офис. Отговорът беше „Пишете им, трябва да Ви отговорят скоро“. Пак писах, пак копирах софийския офис. Нищо. Мина месец и половина, пак се присетих, този път се ядосах. Разбрах, че ЕПЦ (Европейски потребителски център) е институция, която помага на потребителите при покупка на стоки и услуги от страни от ЕС, различни от тези, в които живеят. Писах им (мейл и Фейсбук), auto reply, че сигналът ми е приет. Седмица по-късно ми писаха да ме питат дали съм получил auto-reply и че не са ме забравили. Аз потвърдих и пак се обадих на Turkish. Нов служител ми обясни, че билетът ми бил промоционален?!? и не бил refundable. Ново 20 за 20 евро. Обясних, че никъде на сайта на Turkish не пише, че билетът е промоционален и че това няма как да го знам. Обяснено ми бе, че има общи условия и че там го пише. Аз пък обясних, че не ми оставят избор освен да пиша на КЗП. Насрещният отговор беше насмешливото „Ми добре“. Подадох жалба в КЗП, писах и мейл. Auto reply, че жалбата ми е приета. Забравих за това отново. Докато онзи ден не ми звъннаха от Turkish да ми кажат, че трябва да ми върнат половината (50 евро) от билета и да отида да си ги взема. Леко изумен, отидох на място, взех си парите след като ми бе обяснено, че по принцип така не правят и връщат само пари за летищни такси (20 евро!), но аз съм специален случай и ми връщат половината билет (50 евро). Аз нито се извиних, нито благодарих, нито се почувствах специален. Пожелах приятен ден, писах отново на ЕПЦ и КЗП, че случаят е решен благополучно, благодарих им за времето и усилията и седнах да пиша пост. Не знам дали моите писма до ЕПЦ и КЗП са имали пръст във всичко това, но съм по-склонен да вярвам, че е така.

Та поуката от всичко е – пишете, звънете, отстоявайте си правата. Няма значение за колко пари става дума. Имате права и си ги искайте и отстоявайте. Дори ако ще е от държавата. Загубеното ми време сумарно е не повече от 40 минути – единствено онлайн съм правил всичко или по телефона.

П.П. All due respect to Turkish but you did it wrong. Turkish Airlines e една от авиокомпаниите, които уважавам много, но просто не се прави така. Ако всичко беше решено още на летището – нямаше да има драми и напрежение и да стигаме до тук.