Защо?

Защо филмът за Магаре се казва Шрек?!?

Advertisements
Posted in Лични, Обща, Хумор, сатира, забава | 2 Коментари

Защо да не инвестирате във външна реклама?

1) Вие сте роднина на Фитипалди (а.к.а. шАфьор) и сте на 18:30-та обиколка от 24-те часа на София. Внимавате да не влезете в някой от уличните капани на постсоциалистическото наследство, заложени от СофЯнски, Дабъл Би, ФЪндЪкЪва и прочье недоказани екс-градомочалници; както и внимавате да не отнесете някой пенсьонер-бързащ-към-пощата-да-си-вземе-пенсията или проклет-ученик-избягал-от-час-а-какви-ученици-бяхме-ние-на-времето; както и внимавате да не отнесете поредния откачен велосираптор с колело от 1500 лв (но няма пари за здравни осигуровки, нали?) Не забелязвате билборди.

2) Вие сте зелен ангажиран с проблемите на държавата гражданин-пешеходец. Внимавате да не ви отнесе някой уонаби-Шумахер (С омерзение и през зъби изсъсквате: и вече не са само гоуфърите от Перник, ами в града се е напълнило с всякакви Е-бани, ТеХеранци, КрайноНекадърни, СледОколомръсното, етц. селяни. А колко хубаво беше преди да дойдат провинциалистите в София, ех…), или да не ви отнесе бъдещия Ланс Армстронг („Абе, момче ли си, момиче ли си, не знам какво друсаш, ама дилъра ти е бог, дай ми телефона му! И ти друсаш като Армстронг!“), или да не пропаднете в някоя дупка на тротоара: „Предишния районен кмет е виновен, мамицата му! Ама Фандъчката и Бойко, да Му се прослави името, скоро ще оправят всичко“. Не забелязвате билборди.

3) Вие сте гражданин на света, потомък на „Летящия Холандец на колелото“. Внимавате сторъкия Шива на маршрутката да не завие рязко, когато сте точно до него, или внимавате някой MILF да не си разхожда отрочето („какво хубаво бебенце, как да не му е**ш майката!“) по алеята, която е направена САМО, РАЗБРАХТЕ ЛИ БЕ, ИДИОТИ, САМО за колела! Не забелязвате билборди.

Защо тогава хората инвестират във външна реклама?

P.S. Снимката съм я откраднал от блога на Христо Блажев

Posted in Обща, Хумор, сатира, забава | Вашият коментар

Уважение

Днес, отивайки на работа, достигнах до извода, че основният проблем на съвременното ни общество, е липсата на взаимно уважение. Какво имам предвид?

Аз не уважавам подчинените си и техния труд – те са роби, без право на глас и мнение. Не уважавам и шефа си, за когото смятам, че е подлизурко и е достигнал до тази позиция, защото има връзки и се мазни на неговите шефове. Иначе и подчинените, и шефът ми са пълни некадърници и не разбират нищо от работата, която вършат. Аз съм недооцененият, единственият и незаменим във фирмата, без мен няма и грам работа да се свърши. Аз обаче не получавам достатъчно уважение нито от шефа ми, нито от подчинените. Затова и не ги харесвам, затова и не ги уважавам, напротив – презирам ги.

Аз, пешеходецът не уважавам теб, шофьора, за мен ти си поредния изрод, яхнал безумно скъпата кола/ трошката, наследство от баща му/. И обратното – аз, шофьорът не уважавам теб, пешеходеца, защото ти си малоумника, тръгнал на червено. И двамата не зачитаме правилата на пътя, защото не уважаваме държавата, в която живеем, и двамата правим нарушенията, защото не уважаваме човека отсреща.

Аз не уважавам никой в тази държава, защото държавата не ме уважава. Аз им плащам заплатите в администрацията, те са ми длъжни и трябва да ме уважават.

Та така де, това е. Или както пее Чък Мозли:

And it’s a dirty job but someone gotta do it.

P.S. Уточнявам за неразбиращите – адски много уважавам шефовете си. Както и подчинените си (доколкото имам такива).

P.P.S. Майк Патън ме кефи повече на Донингтън 🙂

Posted in Лични, Хейт | има 1 коментар

As Tears Go By

Напоследък от депресията ме спасява една песен. Леко преработен кавър на As tears go by на Ролинг Стоунс:

Интересното за песента е, че Джагър и Ричърдс първоначално са се срамували от песента и са я подарили на Мариан Фейтфул, която е била една от момичетата, които следват бандата. Но точно това изпълнение, от саундтрака на „Др. Хаус„, най-много ми харесва.

Posted in Музика, Обичам | Вашият коментар

Писмо до Дядо Коледа

Мили Дядо Коледа,

Тази година пак не ми е коледно (ама на мен никога не ми е, знаеш вече: тук и тук), за което предварително ти се извинявам.

Пак се случи така, че от няколко дни насам мисля да ти напиша това писмо и да ти разкажа какво ми се случи и какво искам за следващата година (която е последна според календара на орките и хобитите).

Първо с отчета. От година на година ми подаряваш невероятни неща. 2009 и 2010 бяха страхотни за мен, а 2011 – още по-вълшебна. През изминалите 12 месеца достигнах до невероятни места по света; запознах се с още много нови и интересни хора, празнувах, смях се, веселих се, влюбих се, срещнах нови приятели, намерих си нова къща, и още много… Беше перфектната година – с много пътувания, изненади, слънце, любов, музика, смях и щастливи моменти. Тук-там имаше и малко разочарование за вкус (необходимото зло). Но пък от друга страна не знам дали престанах да бъда егоист. Не знам дали не продължих да разочаровам приятелите и семейството си. Не знам дали не продължих да бъда идиот. Надявам се да не съм бил. Все пак човек се променя трудно, а аз правя малките крачки всеки ден, за да го постигна. Или поне се опитвам.

За следващата година, ще си пожелая 2-3 неща, които искам да ми донесеш. Чети по-нататък:

  • Първото е да направиш хората около мен по-щастливи и по-усмихнати. Не знам по какъв начин ще го постигнеш, но много искам да стане. Ако го направиш – обещавам ти един ден от моя живот – ще се трудя заедно с братовчедите джуджета за нашата обща кауза, ще изчистя обора на Рудолф и Ко, абе ще правя каквото кажеш 🙂
  • Второто е да ми дадеш сили да продължа да се усмихвам. Неусмихването ме убива бавно, мъчително бавно…
  • Третото, което ще пожелая, е пак за мен (Знам, че не си златна рибка, ама все пак барем на Коледа да ме зарадваш с 3 желания 🙂 ) Искам да ме снабдиш с още търпение и енергия да продължа да се боря с вятърните мелници, които виждам горе на хълма. Вече съм на червено, стамината ми е а-ха и да свърши, трябва ми силно презареждане от някъде

Дано не съм те затруднил много в желанията си. Тази година са повече и по-трудно постижими.

Усмихната и снежна Коледа,
Ицо

P.S. Оставям ти нещо любимо до камината:

Posted in Обща | Tagged , , , | 5 Коментари

Рожден ден

Миналата седмица, стандартно като всяка година, имах рожден ден. Стандартно, защото в танци, песни, смях, усмивки и приятели премина и този светъл национален празник. Много прегръдки на всички, които дойдоха, и изключително много съжалявам, че двама прекрасни човека не бяха с нас – чарът на Корал се губи без тях…Но Корал винаги ще е там, морето също – следващият път пак заедно, стискам ви палци, деца! 🙂

Нестандартното този път се случи онлайн. Изненадите дойдоха от Марти (познат и като Джефри Лебовски или Циничният Елф) и Събина (Бъни, момичето зад Ентелегентно, душата на #tbb). Невероятно мила изненада, многo съм им благодарен и на двамата, страхотен жест! Обичам ви, гайс! 🙂 Ето и за какво става въпрос – всеки от тях ме описа в собствения си блог как ме вижда през собствената си призма без да спестява нищо 🙂 Повече няма какво да кажа повече, четете сами:

Бъни (като дама на първо място): Всички обичат Cipisec

Марти: Семеен живот с Cipisec

Благодаря ви още веднъж, гайс! Love & Рибоlove! Tова е за вас:

Posted in Лични, Обичам, Обща | 2 Коментари

Има дни

Има и такива дни. В които е трудно. Да направиш следващата крачка. Да продължиш. Да се изправиш и да продължиш. Защо нещата стават по един начин, а не по друг? Кое е добро и кое лошо? Кой е правилния избор? Къде е решението?

Има дни.

Posted in Лични, Обща | Вашият коментар