„Не можеш да накараш някого насила да пожертва нещо, още по-малко можеш да покажеш колко голяма жертва правиш ти в името на нещо. Не е и това смисълът на жеста.“
Думите са от туитър профила на Елида, една страхотна млада дама, която смея да нарека приятелка (офф топик – бих искал да имам нейния богат речник и да мога да си служа с думите, както тя го прави). Та тази реплика ме накара да се замисля. Всичко, което правим – не зависимо за кой и какво – има някакъв подтекст, скрит смисъл. Човек винаги прави нещо само, ако вижда (някаква) изгода в това – изминала, настояща или бъдеща. Няма светци – всички правим това и онова само, защото очакваме някаква полза. Да, ще кажете, ако обичаш някой – правиш го без да се замисляш. Да, ама не. Дори и тогава искаш – да те обичат в замяна, да те нае*ат, да споделят мъки, тревоги, разходи, размисли, страсти, емоции, етц. Или пък – ние сме приятели, нямам задни мисли. Но нали затова сме приятели – да си правим взаимно услуги, да си помагаме, да се подкрепяме, изслушваме, разсъждаваме, даваме съвети, веселим, смеем, обичаме… Няма такова нещо като безплатен обяд – сиренето е с пари навсякъде. Въпрос на опаковка е как ще ти го поднесат.
Та така. Но всичко това не означава, че няма да свърша услуга/ да направя жест. Напротив. Просто съм наивен. Но не съм глупав. Не го забравяйте.
П.П. Заглавието, ще попитате, каква му е връзката с текста? Няма, просто слушах Мейдън и реших, че е добро…
Cipisec's Blog 
Ицанеее!! Така… 🙂 Покрещях си малко виртуално от радост, сега мога да коментирам…
Знаеш ли, когато написах това, бях с напълно ясното съзнание, че правим всичко, очаквайки някакъв жест обратно. Все си спомням и за онази серия на Приятели, където се бяха амбицирали да покажат, че няма действие, което да не е егоистично в основата си. И все пак не можеш да кажеш „аз направих това и това за теб, очаквам сега ти да …“ – не става така. Когато обичаш, даваш нещо и се надяваш да получиш обратно. Ако не получиш, това не е проблем, защото знаеш, че си дала и че това те е направило щастлива. Е, ако вече е тенденция в отношенията, трябва да се замислиш дали си избрала правилния човек и дали това не е някакъв твой вътрешен емоционален мазохизъм, но в общия случай не теглиш нещата на кантар.
Първата част на изказването е продиктувана от една приказка, че насила можеш да вземеш, но не можеш да дадеш – точно тук е разковничето. Аз правя нещо, не те карам да бъдеш на мое място и да жертваш същото, но ако ти не желаеш, никога няма да проумееш на какво съм готова за теб.
Но всичко това като разсъждения… Бледнеят понякога. За себе си забелязвам, че неща, които преди ми се струваха адски нелогични, непоследователни, абсурдни и каквото още искаш, днес ми се струват най-естествените. Разбрах, че когато обичаш някого или нещо, ти се раздаваш. И не виждаш раздаването като ограбване на твоята личност или свят, а точно обратното – чрез даването ти ставаш по-добра, по-силна и имаш повече какво да дадеш на тези, които си избрала. И не изискваш обратно. А пък вече дали отсрещният ще види всичко това, си е изцяло негов избор.
Знаеш ли, някога и аз мислех като теб…промених се. Не много, но се промених. Станал съм по-циничен, по-критичен, по-заядлив. Хора като теб ме зареждат емоционално и ме връщат към онова време и мислене 🙂
Ех, този цинизъм….